1.3 - Социално и емоционално обучение: Основни избори

Социалното и емоционалното развитие е процес, който продължава през целия живот, а успехът му се разкрива чрез изразяването на социални и емоционални компетентности. Тази компетентност може да бъде концептуализирана като способност да се разбират, управляват и изразяват социалните и емоционалните аспекти на живота по начин, който позволява успешно справяне с житейски задачи като учене, създаване на взаимоотношения, решаване на ежедневни проблеми и адаптиране към сложните изисквания на растежа и развитието (LaBar & Cabeza, 2006).

Усилията, положени в Съединените щати от Collaborative for Academic, Social, and Emotional Learning (CASEL), през последните двадесет години разпространиха изследванията върху социално-емоционалното учене (SEL), дефинирано като процес, чрез който децата и възрастните ефективно придобиват и прилагат знания, нагласи и умения, необходими за разбиране и управление на емоциите, за определяне и постигане на цели, за опит и проява на съпричастност към другите, за установяване и поддържане на положителни взаимоотношения и за отговорно вземане на решения (Schonert-Reichl, 2017). По- конкретно, има пет умения, които се очаква да станат съществена - а не спомагателна - част от училищната програма, започвайки от ранна възраст, за да се гарантира положителното израстване на новите поколения.

Моделът, предложена от CASEL, е широко прилагана:

 o   Самосъзнание (Идентифициране и разпознаване на емоциите; Точно самовъзприемане; Разпознаване на силните страни, нуждите и ценностите; Самоефективност; Духовност);

o   Социална осведоменост (възприемане на перспективата; емпатия; оценяване на разнообразието; уважение към другите);

o   Отговорно вземане на решения (идентифициране на проблеми и анализ на ситуации; решаване на проблеми; оценка и размисъл; лична, морална и етична отговорност);

o   Самоуправление (контрол на импулсите и управление на стреса; самомотивация и дисциплина; поставяне на цели и организационни умения);

o   Управление на взаимоотношенията (комуникация, социална ангажираност и изграждане на взаимоотношения; работа в сътрудничество; водене на преговори, отказ и управление на конфликти; търсене и предоставяне на помощ).

o   Да изпълняват задачи, които изискват познания по предмета, но успешното изпълнение на задачата изисква демонстриране на социални и емоционални компетентности.

o   Положителен училищен климат, който позволява на ученика да усеща постоянна грижа за своето благополучие. В атмосферата на грижа и внимание учениците са мотивирани да пренасят знанията, придобити в класната стая, и да ги прилагат в различни дейности и условия. Без да се чувстват стресирани и емоционално уязвими, учениците се чувстват свободни да демонстрират социални и емоционални компетентности. Само като се чувстват в безопасност, учениците пренасят социалните и емоционалните компетентности, придобити по време на уроците, извън класната стая и развиват подходящи поведенчески умения.

o   Сътрудничество между училището и общността. Степента на ангажираност на местната общност, на нейните лидери, определя дали ученикът ще прилага социалните и емоционалните си компетентности след училище. Социалното и емоционалното учене извън училище се осъществява само когато училището, семействата и неформалните лидери на общността са обединени от една и съща философия за важността на социалното и емоционалното учене.

Рамката на CASEL насърчава поредица от умения, които позволяват развитието на ресурсите и силните страни, като същевременно предотвратяват контрапродуктивното поведение и незадоволителните резултати (Damon, Lerner, Renninger, Sigel, 2006).