[wpseo_breadcrumb]

Стратегическо партньорство в областта на училищното образование КД2 Еразъм+

Изграждане на социо-емоционален капацитет в началното образование

Във времена на невероятен технологичен напредък, при който все повече дейности стават автоматизирани, е важно да се съсредоточим върху развитието на онези умения, които ни правят уникални и които могат да ни помогнат да преминем през тези промени с положителна нагласа и стабилно отношение. Освен това, заедно със светкавичната еволюция на информационните и комуникационни технологии, бързо се развиват и нашите навици. Не може да си затворим очите за факта, че днес все повече деца общуват чрез социалните мрежи и не може да пренебрегнем начините, по които това им влияе. За радост, същите тези технологии могат да бъдат използвани и за насърчаване на развитието на емоционалната интелигентност и социо-емоционалните компетенции, допринасяйки за ограничаване на усещането за отчуждение в съвременното общество.

Емоционалната интелигентност е пакет от вродени способности, които включват способност да разпознаваш, разбираш и управляваш емоции, да се справяш с емоционалните предизвикателства и да постигаш целите си. От друга страна, социо-емоционалните компетенции, които включват СЕ знания, СЕ умения и СЕ ценности, ни помагат да работим с другите, да учим продуктивно и да участваме активно в живота на нашите семейства, работно обкръжение и общност. СЕО цели да преподава и да разпространява тези съществени способности с цел да се изградят емоционално по-силни, съчувстващи и стабилни общества.

Проучванията показват, че емоционалната интелигентност и социо-емоционалните компетенции са от особено значение за успеха на децата. Емоционално интелигентните хора имат шанс за по-добри отношения с другите, да са по-успешни емпати и осъзнати за собствените и чуждите емоции, защото се научават и как да ги управляват.

Емоционалната интелигентност и социо-емоционалните компетенции могат да бъдат преподадени на всяка възраст, но тъй като играят централна роля в развитието на децата, по-добре би било усвояването им да бъде фасилитирано през първите седем години от живота. При все това, не бива да забравяме и възрастните, особено онези, работещи и живеещи с деца. Учителите и родителите са ключови фасилитатори на емоционалното развитие на децата и без подходящо обучение по емоционална интелигентност и социо-емоционални компетеции, за тях би било много трудно да предадат тези умения на децата и учениците.

Направеният във всички партньорски страни анализ (Италия, Литва, България, Гърция и Португалия) показва сериозна ангажираност с разпространяването на емоционалната интелигентност и социо-емоционалните компетенции (самоосъзнатост, самоуправление, социална осъзнатост, умения за управление на отношения и отговорно вземане на решения), защото всички, до известна степен, целят да включат социо-емоционланото образование (СЕО) в техните национални образователни планове. Чрез разпознаване на значимостта на развиването на социо-емоционалните компетенции в децата, все повече страни в Европа осъзнават, че познавателните умения не са достатъчни за изграждането на силни и устойчиви общества, и че по-доброто разбиране на емоциите може да бъде от огромно значение за живота на всеки човек.

Skip to content