1.4 Изграждане на позитивна образователна общност
| Site: | PSsmile E-learning Course |
| Course: | Част 1. Теоретична и методологична основа |
| Book: | 1.4 Изграждане на позитивна образователна общност |
| Printed by: | Guest user |
| Date: | Tuesday, 25 August 2026, 5:58 AM |
1. Въведение
Децата учат в много различни среди, включително в семейството, в училище, в общността и всеки контекст играе важна роля в детството и юношеството.
Целта на проект psSMILE е да допринесе за изграждане на емоционално стабилни, включващи и здрави общности, в които значимите възрастни, а именно родители и учители, полагат грижи за тяхното собствено социо-емоционално функциониране и подкрепят развиване на същото в децата.
2. Основите
Проучванията показват, че децата имат значителен
потенциал за развиване на социо-емоционални умения в рамките на средата, в
която растат (Srivastava et al., 2003).
Най-близкото
обкръжение – учители, родители и училище – предлага много възможности за генериране
на обучителна среда, в която да се развиват, укрепват и подсилват умения чрез
практика и ежедневен опит. Родителите оформят първите ценности на детето,
запознават го с обществените правила и нормите на поведение, предават умения за
комуникация и обясняват света на чувствата.
Както твърди Goleman (Goleman, 1996) животът в семейството е първата спортна зала, в която децата упражняват и развиват социо-емоционални умения. Той твърди, че тук децата учат как да разпознават своите чувства и какво да правят с тях, както и как други хора реагират на чувствата на другите и на избора и решенията, които другите правят. Децата идват в училище с различен опит и на различно ниво на социо-емоционални умения. Поради това за някои деца е по-лесно да се адаптират към нова среда, да покриват различни изисквания, да общуват с връстници и да учат, докато за други това е по-трудно. Ето защо, за да развият социо-емоционалните умения на техните деца, родителите следва да участват в образователния процес.
Експерти разкриват значението на участието на
родителите в ученето на техните деца, които демонстрират релевантни форми на
социално поведение (а именно социални са, въздържат се от форми на разрушителни
и антисоциални прояви), положително са свързани с приемане от страна на връстниците,
мотивация за постижения и академични успехи (Wentzel, 2009) и липсата на тези
умения често вреди на образователния процес на учениците (Sheridan, Kim,
Beretvas & Park, 2019)
Можем да научим ученика как да управлява гнева, как да слуша други хора, или как да изразява какво не му харесва. Обаче ако детето няма на разположение някого, с когото да споделя тези умения, когато се прибере вкъщи и ако никой не го/я насърчава, той или тя ще използва стари и незадължително подходящи методи.
3. Водещ модел
Основите на връзките между
семействата-училището-родителите, подкрепящи ученето и развитието на децата
могат да бъдат открити в теория на екологичните системи на Bronfenbrenner
(Bronfenbrenner, 1979) и по-късните ѝ развития (Sheridan, Smith, Moorman,
Beretvas & Park, 2019).
Ученето и развитието на деца биват повлияни от събития, които се случват в рамките на и сред множество системи и взаимодействията между тях.
Въздействие върху развитието на децата идва и индиректно от екзосистемата (например събития на работното място на родителите) и от макросистемата (културни норми и ценности), както и от ефекта на хросистемата (взаимодействията и въздействията се променят във времето).
Директните въздействия (микросистемите на дома и училището) и релационните въздействия (мезосистемата дом-училище) могат да бъдат разглеждани като основата на интервенциите семейство-училище (Sheridan et al., 2019).

Графика 1. Екологичният модел на Bronfenbrenner
3.1. Участието като ключова концепция за положителна образователна общност
В рамките на споменатите системи, партньорството семейство-училище цели да насърчи участието на значимите възрастни, полагащи грижи (например родители, прародители, осиновители, доведени родители) в образователния процес (Fishel & Ramirez, 2005). Участието може да се характеризира с качеството на обучителния процес от гледна точка на обучаемия и затова трябва да включва гледните точки на самите обучаеми (Ainscow, 2016). В допълнение, факторите, свързани с процеса в училище допринасят за фасилитиране или затрудняване на чувството на принадлежност и на усещане за автономност за обучаемия, както и на усещането за смислено участие в съвместни дейности, заедно с връстници на същата възраст.
За да има пълноценно участие в обучителния процес, включването на мезо и микро нивата следва да бъде гарантирано (Ramberg & Watkins, 2020). Съществуват доказателства, че позитивните родителски практики и ангажираност, влияят благотворно на усилията на децата в училище и водят до академични постижения и подобряване на социалните умения (Sheridan, Witte, Holmes, Wu, Bhatia, Angell, 2017a; Smith, Reinke, Herman & Huang, 2019). Ефективното партньорство между училището и семейството е отговорно за подобряване на обучителните възможности и опит на децата: когато развиването на тези взаимодействия е регулярна част от образователния процес, ползите за децата, учителите и семействата се постигат посредством позитивни промени на социални умения и адаптивно детско поведение, чрез използването на ефективни стратегии за учители и чрез позитивни и ефективни практики на родители, помагащи за успеха на децата в училище (Sheridan et al. 219).
Участието за всички е ключова концепция и за включващото образование. То е “полагане на усилия за осигуряване на смислено и равноправно образование”. Освен контекстуализирането на включващото образование в местните системи (Slee & Allan, 2001; Waitoller & Kozleski, 2013), наскорошни проучвания подчертават други ключови фактори като отговорни за създаване на включваща среда. Отношението и вярванията на учителите например, играят ключова роля (Oluremi, 2015) за промяната на контекстите, в които работят, в което се оказва, че са изключително ефективни (Ferrari & Sgaramella, 2020).
4. Текущи и бъдещи посоки
Работата за осигуряване на образование за всички,
насърчаване на участието и насърчаване на приобщаването на житейските контексти
е в съответствие с препоръката на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г.
Публикувано през 2015 г. от Общото събрание на ООН, то включва 17 глобални и взаимосвързани цели за устойчиво развитие (SDG), за да бъде „модел за постигане на по-добро и по-устойчиво бъдеще за всички“. Цел 4 на SDG за образование насърчава образованието за устойчиво развитие.
Цел 4: Гарантиране на включващо и равноправно качествено образование и насърчаване на възможности за учене през целия живот има задачата да:

Графика 2: Цели за устойчиво развитие (SDGs) 2030, Colglazier, (2015)
Образованието играе ключова роля за справяне с предизвикателствата пред развитието, насърчавани от Програмата за 2030 г. Това е особено важно за най-маргинализираните хора, що се отнася до правото на качествено основно образование (Educate A Child October, EAC, 2016) .
Fostering social and emotional skills is also connected with equality for all. Equality in education means that personal or social circumstances (gender, ethnic origin, or family background) but also lack of opportunities for social and emotional skills development, should not obstacle the achievement of educational potential.
These skills, in fact, have the potential to compensate for the effects of socioeconomic disparities on academic performance (Steinmayr, Dinger & Spinath, 2012; Suárez-Álvarez, Fernández-Alonso & Muñiz, 2014; Tucker-Drob & Harden, 2012). By ensuring that all students, besides cognitive skills, develop socio-emotional skills, schools and education systems can be at the forefront of creating more inclusive communities and fair societies.
Прилагането на концепцията за приобщаване в училищата предполага, че училищата могат да се учат и да участват в съвместно решаване на проблеми, да развиват капацитета в рамките на организацията да подкрепят и прилагат общи стратегии за решаване на проблеми. Училищата под тази леща са динамични и плавни организации с обща цел да се поддържат взаимно, като обединяват хората, за да споделят опит и да намират обща основа като основа за действие (Shaw, 2016). Идеята на съвместната работа за постигане на споделени цели, изграждане на колективен орган (агенция), който има по-голяма сила в заявяване на правото на участие на маргинилизирани хора (Burns et al. 2015) и към който има по-голямо усещане за принадлежност.
5. НАШИЯТ ФОКУС
Когато насърчаваме социални и емоционални умения, ние
изграждаме умения, които могат да компенсират ефектите от различията, да
насърчават участието и социалното включване. Изграждането на социален и
емоционален капацитет допринася за социалното включване, за процеса, който се
развива „в областта на участието, връзката и гражданството (Cordier,
2017).
Изграждането
на социо-емоционален капацитет допринася за социалното включване като подкрепя:
o Участието разглеждано както като икономическо участие (заетост, развитие на независими предприятия, образование и обучение), така и като социално и духовно участие.
o Връзка, която представлява чувството за принадлежност и връзки вътре в социалните групи, чувства за принадлежност към семейство, приятели, съседи и по-широката общност.
o Гражданство, когато включването достигне до общностна ангажираност и достъп до общностни услуги.
Учителската
агенция подкрепя активното участие.
В рамките на този сценарий, тя води към култивиране на ученическо учене и подобряване на образованието (ориентирани към учениците стратегии, диференциация, гъвкаво групиране, подкрепа с учебната програма); сътрудничество с училищния персонал; насърчаване на семейно-училищни-общностни връзки. Това са конкретни връзки, които представляват сериозна изходна точка, от която учителите могат да използват тази агенция, за да осигуряват ефективно участие за всички ученици (Miller, Wilt, Allcock, Kurth, Morningstar & Ruppar, 2020).
