1.3 - Социално и емоционално обучение: Основни избори
3. Водещ модел
Социалното и емоционалното развитие е
процес, който продължава през целия
живот, а успехът му се разкрива чрез изразяването на социални и емоционални компетентности. Тази компетентност може да бъде концептуализирана
като способност да се разбират, управляват и изразяват социалните и емоционалните аспекти на живота по начин, който позволява успешно справяне с житейски
задачи като учене,
създаване на взаимоотношения, решаване на
ежедневни проблеми и адаптиране към сложните изисквания на растежа и развитието (LaBar & Cabeza,
2006).
Усилията, положени в Съединените щати от Collaborative for Academic, Social, and Emotional Learning (CASEL), през последните двадесет години разпространиха изследванията върху социално-емоционалното учене (SEL), дефинирано като процес, чрез който децата и възрастните ефективно придобиват и прилагат знания, нагласи и умения, необходими за разбиране и управление на емоциите, за определяне и постигане на цели, за опит и проява на съпричастност към другите, за установяване и поддържане на положителни взаимоотношения и за отговорно вземане на решения (Schonert-Reichl, 2017). По- конкретно, има пет умения, които се очаква да станат съществена - а не спомагателна - част от училищната програма, започвайки от ранна възраст, за да се гарантира положителното израстване на новите поколения.
Моделът, предложена от CASEL, е широко прилагана:
o Самосъзнание (Идентифициране и разпознаване на емоциите; Точно самовъзприемане; Разпознаване на силните страни, нуждите и ценностите; Самоефективност; Духовност);
o Социална осведоменост (възприемане на перспективата; емпатия; оценяване на разнообразието; уважение към другите);
o Отговорно вземане на решения (идентифициране на проблеми и анализ на ситуации; решаване на проблеми; оценка и размисъл; лична, морална и етична отговорност);
o Самоуправление (контрол на импулсите и управление на стреса; самомотивация и дисциплина; поставяне на цели и организационни умения);
o Управление на взаимоотношенията (комуникация, социална ангажираност и изграждане на взаимоотношения; работа в сътрудничество; водене на преговори, отказ и управление на конфликти; търсене и предоставяне на помощ).
o Да изпълняват задачи, които изискват познания по предмета, но успешното изпълнение на задачата изисква демонстриране на социални и емоционални компетентности.
o Положителен училищен климат, който позволява на ученика да усеща постоянна грижа за своето благополучие. В атмосферата на грижа и внимание учениците са мотивирани да пренасят знанията, придобити в класната стая, и да ги прилагат в различни дейности и условия. Без да се чувстват стресирани и емоционално уязвими, учениците се чувстват свободни да демонстрират социални и емоционални компетентности. Само като се чувстват в безопасност, учениците пренасят социалните и емоционалните компетентности, придобити по време на уроците, извън класната стая и развиват подходящи поведенчески умения.
o Сътрудничество между училището и общността. Степента на ангажираност на местната общност, на нейните лидери, определя дали ученикът ще прилага социалните и емоционалните си компетентности след училище. Социалното и емоционалното учене извън училище се осъществява само когато училището, семействата и неформалните лидери на общността са обединени от една и съща философия за важността на социалното и емоционалното учене.
Фигура 1. Рамка на CASEL (casel.org)
